 |
| Author |
Message |
lady_s
ЗНАМЕНОСЕЦ
Joined: 06 Dec 2008
Posts: 695
|
 Posted:
Thu Oct 29, 2009 8:37 am |
  |
Ден подир ден минава,
все по-силно влюбвам се в теб.
Шанс за нас няма,
този свят за нас не е.
Чувствата по-силни са от мене,
да се боря с тях, не мога.
Специално място в сърцето ми зае,
да бъда с теб ден и нощ се моля.
|
|
|
  |
|
lady_s
ЗНАМЕНОСЕЦ
Joined: 06 Dec 2008
Posts: 695
|
| Posted:
Thu Oct 29, 2009 8:39 am |
|
С твоя поглед лъчезарен
ти ме завладя,
толкова е страстен,
преследва ме дори в съня.
С окови окова ме
да съм вечно в плен,
нощи вълшебни ми даде,
припомням си ги всеки ден.
Сърцето ми вече е твое,
давам ти го до живот,
вярно ще те обичам, мило мое,
така ще е до гроб.
|
|
|
|
|
lady_s
ЗНАМЕНОСЕЦ
Joined: 06 Dec 2008
Posts: 695
|
| Posted:
Thu Oct 29, 2009 8:40 am |
|
Сега обичай!
Като за последно.
Като, че утре
няма да е ден.
С дъха си
ме обхождай
безрезервно,
достигащ
най- потайното във мен.
Сега обичай!
Шеметно и страстно!
Разкъсвай с обичта си
мойта плът!
С очи отворени-
да виждаш ясно,
как тръпна
в ласките ти всеки път.
Сега обичай!
Силно!
Властно!
Накарай ме
да стена от любов.
Че времето изтича бясно
и ще е късно,
за да си готов.
|
|
|
|
|
lady_s
ЗНАМЕНОСЕЦ
Joined: 06 Dec 2008
Posts: 695
|
| Posted:
Thu Oct 29, 2009 8:45 am |
|
Обичам те!
Не заради кафявите ти очи.
Обичам те!
Защото невероятен си.
Обичам те!
Ще го повтарям всеки ден.
Обичам те!
Кажи същото и на мен.
Обичам те!
Как се случи и аз не зная.
Обичам те!
Така ще е до края.
Обичам те!
Ти си моята любов.
Обичам те!
Чуй моя зов.
Обичам те!
Ти си всичко за мен.
Обичам те!
Ти ощастливяваш всеки мой ден.
|
|
|
|
|
lady_s
ЗНАМЕНОСЕЦ
Joined: 06 Dec 2008
Posts: 695
|
| Posted:
Fri Oct 30, 2009 12:05 am |
|
Имам нужда от теб сега,
че иначе бавно ще се срина.
Без теб студена е нощта -
нищо не е същото, откакто си замина.
Имам нужда от теб сега -
от твоята топла ръка.
Не ме мъчи, моля те, ела,
не искам и миг да съм сама.
Имам нужда от думи две -
с тях спокойна да се почувствам.
Докосни моите ръце,
за да спра да се погубвам.
|
|
|
|
|
lady_s
ЗНАМЕНОСЕЦ
Joined: 06 Dec 2008
Posts: 695
|
| Posted:
Fri Oct 30, 2009 12:09 am |
|
Обич моя, първа и последна,
нуждая се от теб във този час.
Обич моя, кам небето, когато погледна,
дочувам нежния ти глас.
Обич моя, първа и последна,
обичам те със цялото си сърце.
Без теб съм сломена,
чакам те с молещи ръце.
Обич моя, първа и последна,
ти разтопи във мен всички ледове.
Обич моя, истинска и голяма,
ти проникна в моето сърце.
Обич моя, първа и последна,
ти дари ме с нов живот.
Обич моя, ти си жарава,
показа ми към щастието път нов.
|
|
|
|
|
lady_s
ЗНАМЕНОСЕЦ
Joined: 06 Dec 2008
Posts: 695
|
| Posted:
Fri Oct 30, 2009 11:40 pm |
|
От първия миг те обичам,
за теб мечтая през нощта.
Често се отричам,
не искам да приема, че съм влюбена.
Всеки миг за теб копнея,
не знам дали така е и със теб.
Като жарава по теб тлея,
откакто се влюбих - настъпи промяна във мен.
Нощем с мисълта за теб заспивам,
на устните ми е твоето име.
Искам вкуса ти да опитам...
Как да съм щастлива, научи ме...
|
|
|
|
|
lady_s
ЗНАМЕНОСЕЦ
Joined: 06 Dec 2008
Posts: 695
|
| Posted:
Fri Oct 30, 2009 11:42 pm |
|
Твоя образ нахлува,
все се явява пред мен.
Безнадежни сме ние,
казвам си всеки ден.
Обичам те със цялото си същество,
но друга вечер ляга до твоето сърце.
Обичам те до болка,
но не искам да те деля на две.
|
|
|
|
|
lady_s
ЗНАМЕНОСЕЦ
Joined: 06 Dec 2008
Posts: 695
|
| Posted:
Fri Oct 30, 2009 11:45 pm |
|
Събудих се днес във София,
когато слънцето изгря.
Влизах в ролята на Добрия и на Лошия,
търсех златната среда.
Мислите за теб не напускаха моето съзнание.
Наум те прегръщах, а после те изгарях.
Крещях, после настъпваше мълчание.
Спомените се връщаха - усмихвах се, а после страдах.
Колко пъти в свойте мисли аз се сърдех, удрях те, давех..
Но никога не намерих сили да те забравя.
Умът ми те убиваше, но със сърцето те обичах.
Опитвах се, ала не можах да те намразя.
Въртях се във леглото
и си мислех за онзи ден,
в който загубих се, защото
станах твой затворник.
Това ме крепеше будна.
Не знаех какво да направя.
Мъчех се да се отпусна,
да събера сили и на крака да се изправя.
Трябва да разбереш, че без любов не се живее лесно.
Самотата е болезнен приятел.
Няма те до мен, а много ми е тежко.
Аз съм книга без читател.
Използвах живота си, за да избягам,
защото всичко, за което мисля, си ти.
Времето напредва, но аз неспирно отлагам,
докато паднат нощните лъчи.
София ми се вижда някак пощуряла
и всичко някак си излъчва студ.
Гледам през прозореца бледа, онемяла
забързаността на този свят - жесток и луд.
Чувствам в себе си една отпадналост.
Просто не мога да дочакам да се върна вкъщи.
Промени ме ти до неузнаваемост,
а бяхме с теб едни и същи.
В тези дни моята душа сякаш излиза навън,
обикаляйки, за да върне в София отново този спомен.
В тези дни се сгушвам в тих и нежен сън,
а споменът се рее грешен и отровен.
Имам нужда от твоята любов, за да ме държи будна,
когато болката е прекалено силна.
Знам, че аз съм ти ненужна.
Може би за теб съм непосилнa.
И когато душата ми я няма,
аз знам, че пак ти ще бъдеш в мойте мисли.
Както и да опитвам, на каквато и да се правя -
в съзнанието ми пак ти си, ти си...!
В град София заспивам и тази вечер.
Отново в мойте мисли ти изплуваш.
Този Ден си остава вечен.
Денът, във който за последно те усетих как целуваш.
|
Last edited by lady_s on Sat Oct 31, 2009 8:59 am; edited 2 times in total |
|
|
|
lady_s
ЗНАМЕНОСЕЦ
Joined: 06 Dec 2008
Posts: 695
|
| Posted:
Fri Oct 30, 2009 11:47 pm |
|
Дай ми, Боже, крила,
за да мога да ида при него.
Мигновено ще отлетя,
ще прелетя даже над планетата.
Ще мина през гори широки,
Яворови, Борови, всички.
Ще почивам, само за да си поема дъх
и после пак ще тръгвам на път.
Дай ми, Боже, крила,
искам с него да бъда.
Боли ме от пустата самота,
позволи силно да го прегърна.
Ще летя към него неуморно,
стигна ли, ще бъда щастлива.
Не ще похабя нито миг безразборно,
ще бъда аз неговата птица.
|
|
|
|
|
lady_s
ЗНАМЕНОСЕЦ
Joined: 06 Dec 2008
Posts: 695
|
| Posted:
Mon Nov 02, 2009 12:51 am |
|
Нямaм сили да си отида,
но налага се да го направя.
Обичам те, а това не бива!
На такива чувства как да сложа края?!
Сдържам в очите сълзи горещи,
докоснеме ли се, бият лудо нашите сърца,
но трябва да избягвам с тебе срещи,
забранена е за нас любовта.
Тръгвам, но не казвам "сбогом",
обърни се и в очите ми погледни!
"ОБИЧАМ ТЕ БЕЗКРАЙНО МНОГО",
пише със големи буквички.
За сбогом дай ми последна целувка,
погали ми нежно лицето,
пожелай ми да бъда щастлива
и с ръка докосни ми сърцето.
Подари ми прегръдка нежна
и последно кажи "обичам те"!
Искам да видя усмивка последна,
и ще тръгна, за да не реша да остана в твоите ръце.
|
|
|
|
|
lady_s
ЗНАМЕНОСЕЦ
Joined: 06 Dec 2008
Posts: 695
|
| Posted:
Tue Nov 03, 2009 10:33 am |
|
Искам
да мога добре да пея -
в красива мелодия да те изразя,
с цигулката виртуоз да съм, на платно да те въплътя,
божествено, омайно да танцувам -
в танц да те прегръщам..
Да ти покажа
колко много те обичам.
Защо ли - защото си всичко за мене,
ти си моят живот, въздухът, който дишам, водата която пия,
огненото слънце в небето, което ни грее,
милувката нежна на вятър...
Да ти докажа,
че съм завинаги с тебе -
в здраве и болест, радост и мъка,
богатство и бедност.
Така ще преминем и ще се преборим
с този живот многолик и
единствен...
Без тебе, а винаги до теб...
|
|
|
|
|
KAMEN
ВОЙВОДА
Joined: 24 Jul 2007
Posts: 4358
|
| Posted:
Tue Nov 03, 2009 11:55 pm |
|
"ЖИВОТЪТ СКРИТ Е В ДРЕБНИТЕ НЕЩА.
В жест най-обикновен , ала човешки.
В любима песен , слушана в нощта, с човек, умеещ да прощава грешки.
В усмивката на влюбени очи , която търсиш твоя ден да сгрее.
В забравата на смелите мечти , когато правиш опит за летене .
В стремежа да запазиш своя дух свободен в несвободното ни време.
Да не виниш за всичко някой друг.
Да не превръщаш обичта във бреме.
Във ручеите топли на кръвта , в сълзите непринудено родени.
Най-истински са дребните неща и те остават спомени след време..."
ДАМЯН ДАМЯНОВ |
|
|
|
|
lady_s
ЗНАМЕНОСЕЦ
Joined: 06 Dec 2008
Posts: 695
|
| Posted:
Wed Nov 04, 2009 10:14 pm |
|
*
Душата ми избухва
на хиляди парчета във пространството...
Но ти не се страхуваш.
Събираш ги.
Във теб ме приютяваш
и аз съм като слънчев лъч -
със светлина обливам те,
дори в очите ми да има
дъжд...
Обичам те
със цялата любов на сетивата си...
И знам, че ще запазиш
в сърцето си,
обречено на мен,
от всички камъчета щастие...
... сълзи...
усмивки и любовни пламъци,
защото сме се слели във едно.
И всичките парчета във пространството
от моята душа –
неуловимата... сега са твои,
като всичко друго...
Твоя съм..
Аз знам ..
|
|
|
|
|
lady_s
ЗНАМЕНОСЕЦ
Joined: 06 Dec 2008
Posts: 695
|
| Posted:
Wed Nov 04, 2009 11:54 pm |
|
Със някаква надежда упорита
каквато неприсъща е за мен,
откривам те, макар и неоткрита,
съзирам те, дори и ослепен.
Докосвам те, при все, че си далече.
Прегръщам те във миг на самота.
И няма кой в сърцето ми да пречи
и да погуби моята мечта.
Поне във нея ти си още жива.
Достъпна в порив. Галена насън.
Макар без лъч и нежна перспектива.
Макар да съм със теб. И да не съм.
Понякога дори една представа
от мрамора извайва красота.
А статуята, като зов остава,
роден във белокаменни уста.
Не дишат, а са толкова горещи.
Не казват думи, а стихът гори.
Усещам те. Но ти не ме усещаш.
Рисувам те със въглен и искри.
Достигам те, все тъй недостижима.
Догонвам те, подобна на звезда.
Макар и да те нямам, пак те имам.
Безследна си, а в мен блести следа.
|
|
|
|
|
|
|
|
View next topic
View previous topic
You cannot post new topics in this forum
You cannot reply to topics in this forum
You cannot edit your posts in this forum
You cannot delete your posts in this forum
You cannot vote in polls in this forum
|
|
